събота, 18 март 2017 г.

За мен

Открих насладата от четенето в девети или десети клас. В началото четох, за да избягам от реалността, за да избягам от всички тези малки неща, които не можех да променя, които ме караха да се чувствам безсилна. Една вечер, просто отворих приказките на братя Грим, който като малка ми носеха много щастие, с надеждата че поне малко ще ме ободрят. Резултатът бе по-добър от очакваното. Когато няколко дни по-късно отново се чувствах зле, прочетох една две приказки на Хан Кристиан Андерсен. След това бе ред на Хари Потър. Мисля че около времето когато започнах четвъртата книга осъзнах, че съм започнала да чета, не само когато се чувствам зле, но и когато съм весела. С нетърпение се връщах в къщи очаквайки времето, в което ще мога да се сгуша с книга в ръка под топлият юрган. След това започнах да търся други книги, по които са направени филми, които харесвам. В тези книги пък се разказваше за други книги, които исках да прочета само защото са споменати от герой, който харесвам. Голям пример за това е „Здрач” (Да, да знам, не всеки харесва поредицата, болна тема за обсъждане), но ако не бях прочела историята за Бела, нямаше да се запозная с трагичната история на Ромео и Жулиета, нито да се дразня на Хийтклиф, а какво Бих могла да кажа за Мистър Дарси, който до ден днешен си остава моята голяма любов. Заради „Гордост и предразсъдъци” пък прочетох „Граф Монте Кристо” и така нататък и така нататък, до като не стигнем до сегашния момент.
На 23 съм и наскоро настъпиха промени в живота ми, които ме направиха много щастлива, дадоха ми смелост да създам този блог. Защо ще ме попитате и заслужава ли си, ще попитате себе си. На първият въпрос мога да отговоря много лесно - защото цял живот съм мълчала. Възпирало ме е благоприлично възпитание, срамежливост, любов, страх, какво ли не. Винаги съм си намирала причини да мълча. Сега намерих една причина да говоря – не желая повече да мълча, колко просто нали. Искам до споделя мнението си и въпросите, които ме интересуват, без да се страхувам какво ще кажат другите, без да се притеснявам какво ще кажат за мен. Не е ли за това интернета, за да можеш да се скриеш зад анонимността и да покажеш това, което се крие зад маската, която слагаш за пред хората.
Дали си заслужава за вас да четете какво пиша? Това не е въпрос на който мога да ви отговоря. Отворете един пост прочетете го и ще решите сами. Естествено, че аз ще ви кажа да четете, все пак за това пиша. По мое мнение всяка една история, независимо колко скучна и недодялана може да е за теб, може да се превърне в бижу за друг. Защото това е силата на думите. Десет души могат да прочетат едно и също изречение и десетте могат да го приемат по различен начин.

Може би след всичко това е добре  да ви кажа и какво ще намерите в този блог. В този блог ще намерите книги които съм прочела, приключенията през които съм преживяла докато ги чета, мислите които са ме накарали да сътворя. Накратко: Книгите през моите очи.

Ако пожелаете, може да ме намерите и в:
Goodreads:https://www.goodreads.com/user/show/8161940
Instagram: https://www.instagram.com/high_on_books/?hl=en

Няма коментари:

Публикуване на коментар